Манастири в България топ 10

Манастири в България топ 10, полезна информация от нашите професионални екскурзоводи.

Манастири в България топ 10

ГЕОГРАФИЯ НА МАНАСТИРИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Ако в епохата преди покоряването на България от турците грижа за манастирите са имали преди всичко владетелите, които им подарявали ниви, ливади, воденици, тепавици, то по време на робството се полагат неимоверни усилия от страна на цялото население за запазване на манастирските привилегии и имоти. Затова от XIV в насетне манастирите обикновено се строят в планински райони, в удобни за отбрана местности. Преобладаващият планински терен на страната благоприятства изграждането на голям брой манастири, особено през епохата на турското робство.

Многобройни са манастирите из Стара планина, Средногорието, Витоша, Рила, Краището. По-ограничено в това отношение е значението на Родопите, където турският и гръцкият елемент, поради териториална близост, имат отрицателно влияние. При помохамеданчването на българите от турците в Родопския край са унищожени голям брой средновековни църкви и манастири. За това свидетелстват летописните бележки на поп Методий Драганов от XVII век, в които се казва, че турците „разсипаха всички църкви от Костенец до Станимака – 33 манастира и 218 църкви“.

Групиране

Характерно явление за българските земи е групирането на редица манастири около един средищен манастир или около някое селище. По подобие на манастирите на полуостров Атон у нас възникват доста групировки от манастири и местата, където са съсредоточени, се наричат също „Света гора“ по подражание на Атонската. Образец на средновековна манастирска групировка е Търновската, начело с лаврата „Свети 40 мъченици“. Значителни манастирски групировки през Средновековието има и край Сливен, край Асеновград, край Видин. С широка популярност из цяла България се ползват четирите манастира край София, известни под обединяващото наименование „Мала Света гора“ в противовес на тази на Атон, където броят на манастирите през Средновековието достига до 180. Около София – в полите на Витоша, Плана, Люлин, Стара планина, из Краището е разположен голям брой манастирски комплекси.

Поради гореспоменатите причини има области в страната, където няма изградени манастири – в Североизточна България, Източните Родопи, както и в централната част на Дунавската равнина и в Горнотракийската низина.

Най-голяма струпване на манастири има в Западна България -Софийски, Пернишки, Врачански, Михайловградски, Видински окръг, София – град, във Великотърновско и Габровско т. е. с по-голяма гъстота на тези обекти се характеризират Стара планина, Предбалканът, Срдногорието и Краището. По Черноморското крайбрежие понастоящем има само един добре запазен манастир – Поморийският.

Тук трябва да внесем яснота и по въпроса за броя на манастирите в България, по който в различни литературни източници няма единно мнение.

В статията „Манастири“ на енциклопедия „България “ не се дава броят на манастирите в страната. По приложената карта „По – известни Български манастири“ техният брой е 74, в това число -на територията на България са 55, а останалите са – 17 български манастира в Сърбия и Македония, както и Хилендарският и българският Зографски манастир на полуостров Атон. Георги Чавръков счита, че на територията на страната съществуват около 130 манастирски комплекса или самостоятелни манастирски църкви, но на карта обозначава само 100, а със снимки и текст разглежда само 76 манастира.

Като има предвид не само днес съществуващите, но и изчезналите около София и в Софийско манастири, Иван Богданов определя техния брой над 100.

Според Марин Бъчваров у нас има близо 160 манастира, от които по-големи и удобно разположени за туристопотоци са 41.

Светия Синод приема, че в съвременна България има около 120 манастира.

НИПК, в изготвен списък на обявените за паметници на културата или декларирани манастири в България е включил 190 манастирски комплекси и отделни църкви.

Като се основаваме на последния ние приемаме, че броят на манастирите в България е около 200.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА МАНАСТИРИТЕ ПО ЗНАЧИМОСТ И ТУРИСТИЧЕСКА УСВОЕНОСТ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МЕТОДИКАТА

Да се направят някои общи изводи за мястото и ролята на манастирите в България за развитието на вътрешния и международния туризъм от гледна точка на тяхното културно-историческо значение и степента на туристическата им усвоеност, е главната цел на настоящата публикация.

Даването на оценки би било субективно, но не защото не отговаря на действителността, а защото отразява отношението на човека – субект към обкръжаващата го среда, тя е обект и е за някакъв субект. Обектът и субектът образуват система, в която елементите се намират във взаимна връзка. За да отговаря оценката на действителността, трябва да се изучават не само отделните елементи, но и връзките между тях. За това изследването и опознаването на обекта само по себе си не е оценка. Необходимо е да се приложи социално-ценностният подход.

Манастири в България топ 10 – Оценка

Оценката на обекта може да се извърши от позициите на отделния турист и от позициите на организатора на туризма. В оценката на организатора на туризма се включва не само оценката на самия обект, но и на условията за поемане на определен контингент от хора. Както и степента на готовност за участие в туристическо обръщение. И не на последно място – географско положение спрямо центровете на туристическото търсене и комуникациите. Вземат се в предвид обществените потребности и доколко манастирите отговарят на тези потребности. Защото като всички забележителности, те са носители на субект -обектното отношение привлекателност, което е изменчиво във времето. За това оценката не е неизменна. Тя се променя в зависимост от субекта, целите и във времето и от позициите на организатора на туризма тя е винаги перспективна.

Принципите при изучаване и оценяване на антропогенните ресурси са:

Хронологичен – Обектите се поделят в зависимост от епохата към която принадлежат. Манастирите в България като обект на изследването са възникнали главно в годините на Първата и Втората българска държава. Днешния си вид са придобили през XIX век – в епохата на Възраждането, или началото на XX век.

Типологичен – Класифициране на отделните видове антропогенни ресурси според типологичните им белези. В нашия случай ще разглеждаме поотделно манастирите като посочим топологичните им белези

Пространствен – Анализира се географското разпространение и особеностите на месторазположение на обекта. Манастирите са разположени по цялата територия на страната. Като трябва да се има в предвид, че гъстотата им в различните райони е различна.

Функционален – Ресурсите се изучават по отношение на видовете туризъм, за които могат да бъдат използвани. Манастирите
с международно и национално значение са обекти на вътрешния и международния маршрутно – познавателен туризъм. Докато по-малките манастири с регионално и местно значение – могат да се използват за нуждите на краткотрайния отдих.

Водещи принципи в изследването са типологичния, функционалния и пространствения.

За постигането на целта сме изработили списък от показатели, по които ще се проведе нашето изследване. Т. е. изясняване на изискванията на субекта към обекта.

Манастири в България топ 10 – изследването е проведено по следните показатели:

  1. Значимост на манастирите – общо културно -историческо значение, ролята му в историята и културата на страната;
  2. Архитектурна изграденост – оценява се манастирския комплекс от сгради по старинност и забележителност в архитектурно отношение;
  3. Културно – историческо наследство – в това число икони, стенописи, дърворезби и др., които могат да послужат като цел за туристическо пътуване;
  4. Писмени паметници и документация – старинни ръкописи и старопечатни книги, наличие на богата библиотека в манастира;
  5. Музейни сбирки и уредени в манастира експозиции.
  6. Транспортна достъпност;
  7. Наличие на туристическа материална база при обекта или по-далеч от него;
  8. Състояние и поддържане на обекта; адаптацията му за приемане на туристи;
  9. Посещаемост – брой туристи – български и чуждестранни;
  10. Перспективи и възможности за туризъм, наличие на други туристически обекти в близост.

Един от основните показатели в подобни класификации – атрактивност на природната среда, не е включена в нашия набор от 23 показатели. Причината за това е, че всички от разглежданите манастири са построени сред красиви планински местности.

Интересно видео за България, може да видите ТУК

Снимки на манастири в България, може да видите ТУК

Още полезна информация, може да намерите в нашата категория ПОЛЕЗНО