Бачковски манастир Успение Богородично, полезна информация от нашите професионални екскурзоводи.
Бачковски манастир Успение Богородично
Значимост на манастира
Бачковският манастир е ставропигиален, подчинен направо на Светия Синод. Основан е през 1083г. от Грузинските братя Григорий и Апасий Бакуриани, заемащи високи служби във византийската войска. От устава на манастира, съставен в 1084г. (пази се в Цариградската патриаршия) се разбира, че манастирът бил автономен и в него се забранявал достъпът на монаси – гърци. В 1206г. цар Калоян завладява Родопите, Бачковският манастир става важно духовно и книжовно средище. Царят щедро дарява и уголемява манастира, затова образът му е изрисуван наред с ктиторските образи на църквата – костница.
В края на XIV век тук е заточен българският патриарх Евтимий Търновски. Още с възникването на манастира в XI в. се заражда и Бачковската книжовна школа. В духовното училище към манастира се учат и българчета. Книжовно – просветна и нравствено-религиозна дейност развиват тук Евтимий Търновски и учениците му, сред които е и Константин Костенечки. Тук се прилага звучната метода на обучение, правят се преписи на Софокъл, Еврипид и др.
Турско робство
През втората половина на XV в. или началото на XVI в. нараства веронетърпимостта в турската империя, манастирът бива разрушен от турците и запустява за дълго време. Но през XVII в. в него се разгръща художествена, книжовна и строителна дейност. Започва обновяването на манастирския комплекс – в 1601 г. е построена „Трапезарията“, в 1604 г. – съборената църква „Успение Богородично“.
В началото на XVIII в. манастирът има повече от 100 монаси и богата библиотека със стари ръкописи. В XVII в. е поставен под управлението на Цариградската патриаршия, когато от манастира са изнесени много славянски книги и ръкописи. През XIX в. манастирът достига голямо материално благосъстояние, поради подкрепа на населението от околните области.
Архитектурна изграденост
Вторият по големина манастир у нас представлява своебразен архитектурен ансамбъл, който по своята архитектура и градеж е характерен тип на български манастир от епохата на Възраждането: високи стени, порти, обковани с желязо, два обширни двора, застлани с калдаръм, двуетажни крила във формата на четириъгълник и отделни стопански сгради и църкви. Двата двора са свързани със засводена врата.
Северен двор
В северния двор е главната манастирска църква „Св. Богородица“. Строена е в 1604 г. над основите на първата църква по подобие на светогорските храмове. Тя е кръстокуполна със сложен олтар и просторен притвор, с прозорци в две редици, което и придава вид на двуетажна сграда. Църквата „Св. Архангели“ е строена през ХП – XIII в. и е една от най-старите постройки на манастира. Тя е прилепена към западния зид на главната църква. Представлява двуетажна сграда с притвор и помещение за храна с висок цилиндричен купол.
Южен двор
В южния двор е църквата „Св. Никола“ – неголяма масивна сграда, зидана с камък и тухли в 1834 г.„ увенчана с цилиндричен купол с продълговати прозорци. Трапезарията е четвъртото продълговато помещение, покрито с мощен цилиндричен свод, изграден от дялани каменни блокове и бигор. В сградата има голяма мраморна маса, работена според надписа в 1601 г. от майстор Никола от с. Бачково. Манастирските крила с помещения за килии и спални помещения са градени в различно време. Възстановяването на източното крило е от 1926-1931 г., а на западната част – 1955 г.
Костницата е останала от времето на основаването на манастира. Тя е двуетажна еднокорабна църковна гробница. По тип е продължение на ранно – християнските гробници – Мартирии. Градена е от бял бигор и тухли. Горният етаж е същинска църква, а долният – параклис с абсида и 14 гробници. Тя е на 400 м. от главния вход на манастира в източна посока.
Бачковски манастир – Културно-историческо наследство
Главната манастирска църква е зографисана в 1643 г. Тук са изобразени двама от ктиторите – Георги и синът му Константин, нарисувани в преддверието в цял ръст. От същото време са и стенописите в трапезарията, където неизвестен художник е нарисувал сцени от стария завет, върху свода – „Дърво Иесеево“ с античните философи Аристотел, Диоген, Аристофан, Сократ и др. а също и сцени от различни църковни събори. Върху външната северна стена на трапезарията през XIX в. Алекси Атанасов изписва най-голямата в България композиция с общ изглед на манастира и околността. Хората от народа са представени в типични за времето носии.
В 1840-41 г. Захари Зограф изписва църквата „Св. Никола“ и аркадата под църквата „Св. Архангели“ – в стенописите той пресъздава архитектурната и битова атмосфера на пловдивските къщи, изписва портретите на пловдивски първенци и своя портрет, наред с тези на игумена Матей, проигумена Ананий и др. Образите са индивидуализирани, поставени в съвременното нему общество. Майсторски са изобразени селяни от Родопския край с характерните им носии. В 1850 г. Моско Одренчанин заменя опушените стенописи в главната манастирска църква с нови.
Стенописи
Изключително ценни са стенописите, рисувани от надарения живописец Йоан Иверопулец (XI – XII в.), покривали свода и стените на манастирската костница. На долния етаж много интересен е образът на Богородица с два ангела от двете и страни, а също и сцената „Страшния съд“. На горния етаж впечатление правят образите на двамата архангели Михаил и Гаврил и особено многолюдната композиция „Успение Богородично“. В зазиданите през XIV в. арки на притвора са изписани ктиторите – грузинските братя, цар Иван Александър, Йоан Богослов, св. Константин и Елена.им носии. В 1850 г. Моско Одренчанин заменя опушените стенописи в главната манастирска църква с нови.
В манастирската църква интерес е олтарът с голям брой икони от XVIII – XXIX в. Тук се пази и „Чудотворната“ икона на Света Богородица с Младенеца, която е била фактор за засилени посещения от страната. Тя е ценен образ на Византийската иконография. В 1310 г. на иконата е била поставена сребърно -позлатена ризница с висока художествена стойност. Има надпис с имената на дарителите.
Писмени паметници и документация
През XVIII в. манастирът е имал богата библиотека от редки старопечатни книги и ръкописи. Запазен е българският дамаскин от края на XVIII в., написан с гръцки букви, което показва, че монасите са били българи, но с гръцко образование; евангелие и др. богослужебни книги със сребърни и позлатени обковки от XVI -XVIII в.; стари паметници с имена на поклонници, дарители и др. от XVII век.
Бачковски манастир – Музейни сбирки и експозиции
Музеят се намира в партера на северното крило на манастирския комплекс и съдържа: изящно изработени икони, църковни отвари, венецианска дарохранителница от XVII в., кутии за мощи на светци, богата сбирка от монети, колекция от народни накити и златарски изделия, медна гравюра за отпечатване на щампи от 1807 г., позлатен дискос, богато украсен със скъпоценни камъни и емил от Чипровския майстор Петър в 1677 г., различни напрестолни кръстове и др. Открита е и музей – трапезарията.
Транспортна дейност
Манастирът има благоприятно географско положение – изолиран от големи градски центрове, а в същото време на важен път от Пловдив за Смолян и Пампорово. Сгушен е в малка живописна котловина при с. Бачково, на 9 км южно от Асеновград, който е и най-близката ЖП гара. Манастирът има удобни транспортни връзки с цялата Асеновградска селищна система. Ако случайно закъсате на пътя, винаги може да разчитате на пътна помощ.
Наличие на туристическа материална база
Край манастира има туристическа спалня с 80 места, която се ползва най-вече от екскурзионни групи, къмпинг и два ресторанта. Управата на манастира дава възможност на желаещите и пренощуване в него като предоставя 100 легла.
Състояние и поддържане на обекта; адаптация за приемане на туристи
Архитектурните и художествени паметници в манастира в процес на непрекъснато възстановяване и консервиране. В продължение на шест години (1965-1971) специалисти -реставратори разкриват и укрепват цялостно стенописите от XVII в. в трапезарията. Ежегодно се планират и извършват ремонти на отделните крила.
Бачковски манастир – Посещаемост
Със своята богата история, с живописното си разположение и многобройните културни ценности Бачковският манастир привлича вниманието на хиляди посетители от страната и чужбина. Отчетност за броя им не се води. Това пречи да се проследят измененията в посещаемостта.
Перспективи и възможности за туризъм, наличие на други туристически обекти в близост.
Манастирът е обявен за паметник на културата и е национален туристически обект. Най-близките обекти, които заслужават да бъдат посетени са гр. Асеновград, наследник на старо селище Станимака от IX в., Асеновата крепост, строена през XI в. и др.
Снимки на манастири в България, може да видите ТУК
Още полезна информация, може да намерите в нашата категория ПОЛЕЗНО