Драгалевски манастир „Богородица витошка“ София – град, полезна информация от нашите професионални екскурзоводи.
Драгалевски манастир
Значимост на манастира
Най-старото сведение за Драгалевския манастир е записано в известната Витошка грамота на цар Иван Шишман (1371-1393), която сега се пази в библиотеката на Зографския манастир на Атон. Предполага се, че е основан от цар Иван -Александър в XIV в. (около 1345 г.) като ставропигиален. След завладяването на София от турците през 1382 г. Драгалевския манастир бива пощаден от поробителите, духовният му живот помръква, но не угасва напълно. Възобновен е в 1476 г. с помощта на софийския първенец Радослав Мавър и семейството му, за което свидетелства запазеният ктиторски надпис на входната врата в притвора. В годините на национално – освободително движение се превръща в средище на борбата за освобождение от турското владичество. Тук съществува таен революционен комитет. Около 1871-72 г. Левски посещава често манастира.
Архитектурна изграденост
Днешните манастирски постройки са нови. Старата църква е от 1476 г. Представлява еднокорабна сграда с притвор. Тя е запазена до днес като е вградена в новата по-голяма църква. Жилищните сгради са строени след Освобождението.
Културно – историческо наследство
Църквата е изписвана няколко пъти. Най-стари и ценни са стенописите в притвора от 1476 г. Най-ценни от тях и с голяма художествена стойност са ктиторските портрети на Радослав Мавър и жена му Вида (на северната стена) и на двамата им сина (на западната стена на преддверието). Много необичаен реализъм е характерен е за образите на апостолите и многобройните персонажи в „Страшния съд“, „Жертвоприношението на Аврам“ и др. – в притвора. Историческа и художествена ценност имат и по-късните стенописи. Третия живописен слой (нач. на XVII в.) – в наоса, е изпълнен вероятно от Пимем Софийски. Иконостасът е от XVIII в. той, както и иконите, са дело на Софийски майстори. Има запазени икони от Н. Образописов, но има и старинни икони, подарени на манастира.
Писмени паметници и документация
През XV – XVI в. Драгалевския манастир е средище на книжовен живот. В 1534 г. е написано Драгалевското евангелие, обковано с посребрен меден лист от златар Велко от София в 1648 г. и богато украсено, преписани са много евангелия и богослужебни книги. Запазени са четвероевангелия от 1469 г. и 1534 г., псалтир от XVI в., сборник от слова от XVIII в. През XVIII век тук е основано килийно училище.
Музейни сбирки и експозиции
В манастира няма уредени музейни сбирки.
Транспортна достъпност
Манастирът се намира в северния склон на Витоша, в подножието на вр. Камен дел, на 2 км южно от кв. Драгалевци и на 10 км от центъра на София. Край него минава панорамния път за хижа „Алеко“.
Наличие на туристическа материална база
Манастирът не приема туристи за нощуване, но може да се използва богатата база на Витоша и гр. София.
Състояние и поддържане на обекта; адаптация за приемане на туристи.
Манастирът се намира в отлично състояние.
Посещаемост и перспективи
Посещава се от групи от България и чужбина и от много индивидуални туристи. Манастирът е обявен за паметник на културата от национално значение. Посещението му може да се свърже с посещение на гр. София, националния музей, Боянската църква от XI -XII век с високи художествени достойнства на стенописите, Витоша с Черни връх (2290 м) и отлични условия за почивка и др.
Снимки на манастири в България, може да видите ТУК
Още полезна информация, може да намерите в нашата категория ПОЛЕЗНО