Манастири туристически маршрути предложения, полезна информация от нашите професионални екскурзоводи.
Манастири туристически маршрути
Спорен е въпросът за броя на манастирите в България. В различните литературни източници няма единно мнение. Ние не се ангажираме с установяване на точния им брой, тъй като това не засяга пряко целта на нашето изследване и затова разглеждаме само 10-те най-значими от туристическа гледна точка обекта.
Народният поет Иван Вазов в пътеписния си очерк „Разходка по Искър“ пише: „Ценни са за нас българските манастири – почетни останки от твърдините, в които се е запазил жив български народен дух, дълго време скрижали на отцовския завет и гнезда, из които са изхвръкнали орлетата – възвестители на зората на българското пробуждане. Те са жива и трогателна история на една епоха, толкова славна и мрачна.“
Манастирите са основна форма на организация на религиозния живот на монашеството в християнството, исляма, будизма и индуизма.
В България първите манастири възникват след приемането на християнството през 864 година. Със създаването на славянската писменост те стават центрове на българската култура и нейни активни разпространители. По това време монасите били единствените учители, а манастирите – единствените училища за просвета. В тях е бил съсредоточен почти целият културен живот – в тях са се изградили устоите на самобитната българска култура.
Веднага след приемането на християнството княз Борис I основава манастира „Свети Пантелеймон“, недалеч от Преслав, сред красивата местност „Патлейна“ на брега на река Тича, където се развива широка книжовна дейност. Тук под ръководството на Наум и Климент се създава Преславската школа в Североизточна България. С нея е свързана дейността на Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър и др.
Предложения за туристически маршрути, включващи разглежданите манастири
Манастирите като културно-исторически паметници, привличат туристите с познавателни интереси и представляват предпоставка за развитието на вътрешния и международния туризъм. Като обекти с религиозно – култов характер те заемат достойно място и имат роля на силно притегателен мотив за пътувания от страната и чужбина.
Много перспективни за включване в туристически маршрути са манастирите във Великотърновско. Това се дължи освен на културно – историческата им значимост, но и на повишения интерес към В. Търново. Трябва да се отчете и относителната близост на старата столица към северните ни черноморски туристически комплекси.
Показателен е примера за двудневната обиколка на манастирите в Търновско и Габровско, включена в програмата за Лятото:
1-ви ден – Пристигане във В. Търново. Обяд. Обиколка на крепостта Царевец, Самоводската чаршия. Разглеждане на Килифаревския и Дряновския манастир. Пристигане в Габрово. Панорамна обиколка на града. Вечеря и нощувка в етнографския музей „Етър“.
2-ри ден – Закуска. Разглеждане на „Етъра“ и Соколския манастир. Отпътуване за с. Арбанаси. Обяд и обиколка. Потегляне обратно за „Златни пясъци“.
Примерен маршрут от значение за масовият вътрешен познавателен туризъм би могъл да бъде следният:
В. Търново – Плаковски манастир – Капиновски манастир -гр. Дебелец – гр. Килифарево – Килифаревски манастир – гр. Дряново – Дряновски манастир – гр. Габрово – „Етъра“ – Соколски манастир.
Изходен пункт е Велико Търново. Първият обект е Плаковския манастир. На 2 км от него е Капиновския манастир, който разполага с места за нощуване. От гр. Дебелец маршрутът се отклонява към Килифарево и Килифаревския манастир. Манастирът отстои на 500-600 м от шосето, разполага с легла за нощуване, а до него има малък къмпинг и ресторант. След гр. Дряново, обект за посещение е Дряновския манастир. За обслужване на туристите са изградени мотел, къмпинг, туристическа хижа и др. Маршрутът преминава през Габрово и етнографския парк – музей „Етъра“ и достига до крайната си точка – Соколски манастир.
Този маршрут предлага възможност за различна продължителност на пътуването. Благоприятни предпоставки са неголемите разстояния, доброто състояние на пътната мрежа и наличната база за обслужване на туристи.
Включването на по-голям брой манастири в даден туристически маршрут, разпръснати по територията на цялата страна, предлага разнообразни възможности за интересни пътувания.
Специализирана програма под надслов „Български манастири“ би могла да има следния вид:
I ден – Пристигане във Варна. Вечеря и нощувка на Златни пясъци.
II ден – Отпътуване за Слънчев бряг. Несебър – разглеждане на църкви. Вечеря и нощувка в Бургас.
III ден – Бургас – Казанлък (Шипченски манастир и Казанлъшката гробница). Пристигане в Пловдив и начало на обиколката на града. Вечеря и нощувка.
- ден – Продължение на обиколката на Пловдив (стария град, Римския стадион, археологическия и етнографския музей). Бачковския манастир. Копривщица (разглеждане). Пристигане в София – вечеря и нощувка.
- ден – Обиколка на София. Обяд на Витоша. След обяда – Боянската църква. Битова вечеря. Вечеря и нощувка в София.
VI ден – Драгалевски манастир. Кремиковски манастир. Вечеря и нощувка в София.
VII ден – – Земенски манастир -Подробно посещение на Рилския манастир. Вечеря и нощувка в София.
VIII ден – Искърско дефиле. Черепишки манастир. Пещерата „Леденика“. Чипровски манастир. Вечеря и нощувка в Монтана.
IX ден – Монтана – Троянски манастир. Ловеч, разглеждане на „Вароша“. Вечеря и нощувка в Плевен.
X ден – Плевен – Панорамата и Кайлъка. Ивановския манастир. Развалините в Червен. Вечеря и нощувка в Русе.
XI ден – Разглеждане на Русе. Заминаване за В. Търново. Вечеря и нощувка.
XII ден – Разглеждане на В. Търново и околностите – Царевец, Балдуиновата кула, църквата „Св. 40 мъченици“. Преображенския манастир, с. Арбанаси. Вечеря и нощувка във В. Търново.
XIII ден – В. Търново – Преслав (разглеждане). Пристигане в Шумен и обиколка в града. Мадарския конник. Пристигане на
Златни пясъци. Вечеря и нощувка.
XIV ден – Варна, обиколка на града (Катедралата, Термите, историческия музей), Аладжа манастир. Вечеря и нощувка на Златни пясъци.
Полезно
Разглеждайки манастирите като привлекателни обекти за краткотрайния и дълготрайния отдих стигаме до извода, че обособяването им води до постигане на двоен ефект – от една страна се допълват и разнообразяват туристическите маршрути, а от друга страна се съдейства за запазването, реставрирането и поддържането им като културни паметници. Разглеждайки ги като пунктове на маршрутно-познавателен туризъм те трябва да се свържат с други обекти от природен и антропогенен характер, т. е. да се определи тяхната връзка с един или друг обект по даден маршрут. Само тогава би могло да се говори за постигането на максималния ефект при осъществяването на дадено туристическо пътуване. Навсякъде при тези манастири, може да видите прекрасни зелени площи и цветя. Личи си, че те са поддържани от добър градинар.
Още полезна информация, може да намерите в нашата категория ПОЛЕЗНО