Преображенски манастир „св. Преображение Господне“- Велико Търново, полезна информация от нашите професионални екскурзоводи.
Преображенски манастир
Значимост на манастира
Един от най-големите и забележителни паметници на българската архитектура и изкуство е основан в XIV в., в края на Втората българска държава. Началото му е свързано с ктиторската дейност на Теодора Сара, жена на Иван Александър. С падането на България под османско владичество и завладяването на столицата Търново и този български светилник бива опустошен и изпепелен от нашествениците. На днешното си място е възобновен в 1825 г., по инициатива на отец Зотик и с помощта на абаджийския еснаф в Търново и със средствата на населението от целия край. В 1832 г. отец Зотик издействал ферман за построяването на главната манастирска църква.
Манастирът играе важна роля в борбите за национално освобождение. Негови възпитаници са много будни монаси и родолюбци -отец Зотик, поп Харитон, отец Матей Преображенски – Миткалото. Апостолът на свободата е намирал тук винаги сигурно убежище. В освободителната война тук е настанена руска военна болница. В 1877-78 г. руският император Александър II подарява на манастира голяма камбана (750 кг) и кристален комплект, поставен в главната църква, като благодарност, че манастирът отстъпва помещенията си на руска военна болница.
Преображенски манастир – Архитектурна изграденост
Сградите се застрояват постепенно и затварят един правоъгълник, застлан с калдаръм. В 1834 г. е започнат строежът на главната манастирска църква от Димитър Радев Софиялията, който на следващата година е заловен от турците и обесен за участие във Велчовата завера. За това църквата е завършена от Кольо Фичето. Тя е триапсидна, кръстовидна сграда с голям купол на цилиндричен барабан. В 1834 г. Д. Софиялията изгражда и последния параклис „Св. Андрей“. В 1861г. майстор К. Фичето издига малката църква „Благовещение“ върху основите на олтара на параклиса „Св. Андрей“. За времето 1858-63 г. той изгражда камбанарията с часовника с шатровиден покрив, част от жилищни сгради и манастирския вход. В 1891 г. е построена гробищната църква „Възкресение Лазарово“, а в 1894 г. – голямата триетажна сграда с магерницата, трапезарията, голямата гостна и библиотеката.
Културно – историческо наследство
В църквата „Преображение Господне“ стенописите са рисувани от Захари Зограф в продължение на три години – 1849-51г. На най-видно място върху южната външна стена той изписва „Колелото на живота“, като правилно отразява човешкия път, началото и края. Забележителна е обширната композиция „Страшния съд“ с битови елементи, а също и образите на Кирил и Методий, Т. Търновски, Иван Рилски и др. книжовни и духовни дейци и автопортретът на художника. 3. Зограф изпълнява с голям финес и богат колорит и олтарните икони на тази църква. Иконостасът е от тревненски майстори – резбари, с мотиви на лозници, животни, птици.
В параклиса “ Св. Андрей“ иконите на иконостаса са рисувани в 1839 г. от тревненския иконописец папа Витан (младши) със свежи одухотворени лица, с богата тонална гама. Той изрязва и иконостаса.
Църквата „Благовещение“ не е стенописвана. През 1864 г. Ст. Доспевски рисува за нея големи иконостасни икони като създава шедьоври на българското възрожденско и изобразително изкуство. Забележителна е иконата „Св. Ап. Андрей“ – в образа на апостола е събрана житейската мъдрост на човека от народа, с благ и сърдечен поглед, с прошарена брада, с тих размисъл.
В гробищната църква „Възкресение Лазарево“ иконите са дело на Тревненския иконописец Иванчо Кънчев.
Писмени паметници и документация
В манастира се съхраняват някои ценни старопечатни книги -едно ръкописно евангелие от 1629 г. Неделник на Софроний Врачански (1806 г.) кондиката на манастира от 1825 г. Общо манастирската библиотека съхранява 15000 тома и е много добре уредена.
Музейни сбирки и уредени в манастира експозиции
В музейната сбирка на манастира са събрани и подредени цени реликви на българската история, книжнина и иконопис – иконата Богородица от XIX в. в разкошна дърворезбена рамка, икона на Богородица от Гаврил Рилец, договорът – контакт за изписване на главната черква от 3. Зограф, предмети на приложното изкуство от периода на Възраждането и много други.
Транспортна достъпност
Манастирът е разположен на 7 км северно от В. Търново, в красивия Дервенски пролом на р. Янтра. Над него величествено се извисяват Белярковските скали, а на около расте разкошна липова гора. От В. Търново и Г. Оряховица има автобуси, които спират при манастира. До него се достига по асфалтиран път, дълъг около 2 км.
Наличие на туристическа материална база при обекта или по далеч от него
В манастира може да се нощува. Има 60 легла за туристи. До него има къмпинг с около 20 бунгала и ресторант.
Състояние и поддържане на обекта; адаптация за приемане на туристи
Реставрирани са две от крилата на жилищната сграда. Свлачище от североизток е разрушило част от монашеските килии и църквата „Благовещение“. Сега то е укрепено.
Посещаемост
Ежедневно стотици посетители от страната и чужбина прекрачват манастирския праг, за да се запознаят с изкуството, архитектурата и музейните ценности на този добре запазен и забележителен архитектурен ансамбъл от епохата на Българското Възраждане.
Перспективи и възможности за туризъм, наличие на други туристически обекти в близост.
Посещението на Преображенски манастир би могло да се съчетае с посещение на старопрестолния гр. Велико Търново и всички негови забележителности.
Манастирите упражняват решително влияние върху българския културен живот с религиозния си дух, с патриотичните си традиции, с неизменната си преданост на идеята за културно самоопределение. Днес те са важни обекти на проучване в няколко направления – археологическо, музейографско, палеографско, иконографско и архитектурно.
Днес манастирите у нас имат значение със своята историко-познавателна и художествено – архитектурна стойност. Те представляват интерес за нашите и чуждестранните туристи като съсредоточия на културно – исторически ценности.
След 1944 год. Българската православна църква беше отделена от държавата и получи права на самоуправление, а през май 1953 год. на третия църковно – народен събор в София стана възстановяването на българската Патриаршия. След 1944 г. манастирите останаха притежание на Българската православна църква. Според аграрната реформа от 1946 г. те запазиха малко църковни земеделски стопанства.
По отношение на духовната си зависимост манастирите биват епархиални – подчинени на духовния глава на епархията си и ставропигиални – подчинени на най – висшата духовна власт – Българската патриаршия и Светия Синод.
Днес много от манастирите са обявени за паметници на културата и се полагат грижи за опазване на богатството от икони, фрески, дърворезби и утвари, които се съхраняват в тях. Както разбира се и за тяхното почистване и запазване.
Снимки на манастири в България, може да видите ТУК
Още полезна информация, може да намерите в нашата категория ПОЛЕЗНО