Рилски манастир „Успение Пресвета Богородица“, полезна информация от нашите професионални екскурзоводи.
Рилски манастир
Значимост на манастира
Най-монументалният и внушителен паметник на българската архитектура и изкуство и най-големият възрожденски духовен и книжовен център по българските земи от епохата на турското робство е Рилският манастир „Успение Пресвета Богородица“. Историята му е тясно свързана с историята на българския народ и надхвърля едно хилядолетие.
Основаването му в X в.е свързано с живота и дейността на българина – отшелник Иван Рилски. След смъртта му сред населението се създало поверие, че неговите мощи имат „чудотворен“ характер. Съндъчето с останките му било носено от град на град е едва в 1469 г. е донесено в манастира.
Вторият етап от въздигането на манастира е свързано с името на полунезависимия феодал севастократор Хрелю, който възобновил запустелия манастир и издигнал в двора висока каменна отбранителна кула (1335 г.) с малка черква, запазена и до днес в манастирския двор.
Турско робство
В първите години на робството манастирът успял да се запази благодарение на обстоятелството, че бил отдалечен от главните пътища за движение на турската войска. По-късно бил разорен и запустял за да бъде възобновен от народа в 1460 г.
През XVII и XVIII в. в Рилския манастир се създали трайни писмени и културни традиции. В XVIII в. манастира на няколко пъти е бил ограбван и опожаряван.
Третият голям подем на манастира е в XIX в., когато се извършва и последния етап от манастирското строителсво. През този етап били създадени и забележителните творби на българското иконописно, резбарско и приложно изкуство.
През 1961 г. манастирът е обявен за национален музей, а от 1983 г. ЮНЕСКО го удостоява с най-голямо признание – обявява го за паметник на световната култура наред с още 5 наши исторически и археологически паметници: Казанлъшката гробница, Гробницата при с. Свещаре, Аладжа манастир, Ивановските скални черкви и Мадарския конник. Така България попада между първите четири страни в света с най-много забележителности.
Рилският манастир е най-известният в чужбина архитектурен паметник у нас.
Архитектурна изграденост
Формата на манастира е неправилен петоъгълник, но оптически тази неправилност се губи. Внушителния архитектурен ансамбъл се характеризира с голямо разнообразие от арки, колонади, чардаци, кьошкове, покрити дървени стълбища, открити галерии и др. Отвън манастирските стени са строги и придават на сградата вид на крепост.
Манастирската сграда се състои от 4 крила. Западното, северното и източното са строени от самоукия майстор Алекси Рилец от гр. Рила в първата половина на XIX в. Той прави цялостен план на Светата обител и иска да надмине по изкуство и величие манастирите в Бачково и Рожен и да съперничи на атонските. През 1833 г. в манастира избухва пожар. Вече 73 годишен, майстор Алекси узнава за пожара и пак отива да строи. С усилията на около 3500 строители манастирът е възстановен само за 10 месеца.
По една или друга причина Алекси не е успял да изпълни докрай проекта си. Довършват го с същия стил майсторите Павел от с. Кримин, Костурско – той строи черквата „Св. Богородица“ и майстор Миленко от с. Блатешница, Радомирско, който гради южното крило на манастира през 1846-47 г.
Хрельовата кула е запазена от Средновековието. Тя е на пет етажа, като последният е параклис, украсен със забележителни фрески от XIV в.
Културно – историческо наследство
Украсите на църквата, създадени в периода 1840-72 г. се отличават с голяма оригиналност, самобитност и висока художественост на замисъл и изпълнение.
Стенописите са работени от най-видните представители на двете известни живописни школи: Самоковската – 3. Зограф, Иван Николов, Ст. Доспевски и Разложката – Димитър и Симеон Молерови, Тома Вишанов и др. Сред стенописите личат ликовете на българските светии – Иван Рилски, Г. Софийски и др. С особен реализъм се отличават ктиторските портрети. На много места евангелски личности са облечени в български носии, като фон на композициите служи български пейзаж. Много сцени имат подчертан народностен характер.
Монументално произведение на Самоковската дърворезбена школа е огромния иконостас в манастирската църква, украсен с ажурен резба върху орехово дърво, допълнително позлатено, с мотиви от растителния и животинския свят и сцени от библейската история.
Писмени паметници и документация
Манастирът разполага с библиотека с 5-6 хил. тома старопечатни и ръкописни книги и около 40 хил. тома по-нова литература в т. ч. и много издания, които не се намират на друго място. Библиотеката е настанена в специално фондохранилище, оборудвано с технически съоръжения, които обезпечават специален режим на съхранение.
Музейни сбирки и уредени в манастира експозиции
В манастира има много експозиции:
а) музеят на манастира, в който се проследява неговата история. Интересни експонати са дарствената грамота на Иван Шйшман, Крупнишкото евангелие, редица образци на приложното изкуство, икони, напрестолен кръст с многобройни миниатюрни композиции, първият български глобус, шампарската манастирска преса, документални материали за дейността на Рило – Пиринския партизански отряд и др.
б) художествена галерия;
в) етнографска изложба със събрани подаръци на манастира от различни краища на българските земи;
г) гипсотека;
д) Копривщенската, Тетевенската, Самоковската и Чирпанската гостни стаи;
е) монашеска килия, представляваща интериор от края на XVIII в.;
ж) килията на отец Паисий;
з) манастирска магерница и стопанство на манастира.
Рилски манастир – Транспортна достъпност
Манастирът е разположен в сърцето на Рила, в долината на Рилска река, на 1147 м надморска височина. Отстои на 120 км от София в южна посока и на 40 км североизточно от Благоевград. До него има редовен автобус транспорт от София, Благоевград, Дупница, гр. Рила.
Наличие на туристическа материална база при обекта или по – далеч от него
Хотел „Рилец“ е със 160 места, ресторант и механа. В околностите му са къмпинг „Бор“, ресторант „Рила“, къмпинг и механа „Рибарника“, туристическа спалня. В гр. Рила има хотел, а на 5 км преди манастира има туристически комплекс с хижа и ресторант.
Състояние и поддържане на обекта, адаптация за прием на туристи.
За реставрационни и консервационни работи, за строителство и ремонт ежегодно се отпускат средства.
Рилски манастир – посещаемост, перспективност и възможности за туризъм
Ако се съди по продадените билети на музейната сбирка годишно тук идват около 350 хил. души, от които 70 хил. чужденци. Но мнозина минават само през двора и манастирската църква, без да се отбиват в музея. Никой не следи колко точно са те.
Манастирът е обект на вътрешния и международния туризъм. Посещава се годишно от около 600 хил. души.
Манастирът е национален туристически обект. Извън него, исторически обекти, които спадат към манастирския комплекс са: Постницата „Св. Лука“, костницата, църквата при гроба на Иван Рилски, Метохът „Пчелино, Метохът „Орлица“ , Стражницата.
В близост до манастира са и други забележителности – на 7 км източно е Партизанската поляна (просторна местност, оградена от вековни гори); западно от манастира са Стобските пирамиди, изваяни в 40 м дебели наслаги; местността Жабокрек. В манастира се отглежда и истински пчелен мед и пчелен прашец.
Снимки на Рилски манастир и други манастири в България, може да видите ТУК
Още полезна информация, може да намерите в нашата категория ПОЛЕЗНО