Троянски манастир

Троянски манастир „св. Богородица“ – Ловежко, полезна информация от нашите професионални екскурзоводи.

Троянски манастир

Значимост на манастира

Един от най-забележителните паметници на културата и изкуството в нашата страна и трети по големина манастир в България е основан в 1600 г. от игумена Калистрат, който идва тук от Атон. Още в ранните години на Българското възраждане Троянският манастир е важно духовно и книжовно средище. В 1865 г. тук е открито килийно училище, което скоро се превръща в народно училище за децата от околността. На 20 януари 1872 г. Васил Левски основава тук таен революционен комитет, в който влизат монасите начело с игумена Макарий, През Априлското въстание тук пристигат войводите П. Волов, Тома Хитров, Г. Икономов, за да ръководят въстанието в този край. Игуменът Макарий през Освободителната война превръща манастира в лазарет и лично командва охраната на северните склонове на Балкана, организира керваните за превоз на храна на русите.

Архитектурна изграденост

От старинната църква е запазен само престолния камък. Останалите постройки са били дървени. В днешния си вид манастирът е от XIX в. Големите манастирски сгради са в стила на Възрожденската ни архитектура, с широко използване на дървен материал, с чардаци, колони, стругувани парапети. Строени са в периода 1835-1855г. Манастирския двор е триъгълен с църква. Тя е построена, триконхална, кръстовидна и еднокуполна, със 7 кубета и 28 свода с преддверие и нартики. Построена е в 1835г. от майстор Константин от с. Пещера, Пазарджишко. В западната част на манастирския двор през 1865 г. майстор Иван от с. Млечево, Севлиевско, построява висока пет етажна кула – звънарница, от която днес са запазени само два етажа. Не далеч от манастира през 1785 г. е основан скитът „Св. Никола“, а на 10 км южно, по течението на р. Черни Осъм е скитът „Св. Йоан Предтеча“, основан в 1832 г.

Троянски манастир – Културно -историческо наследство

Покриващите изцяло наоса, преддверието, северната и западната открита нартика на църквата стенописи са от 3. Зограф от Самоковската школа. Работени са в периода 1847-49 г. с много жар и талант. 3. Зограф е създал многобройни образи на български и славянски светци наред с евангелските сцени. Интересни са образите на Кирил и Методий, Т. Търновски, Иван Рилски, П. Евтимий и др., ктиторските портрети, автопортрет на художника и др. В 1900 г. част от старите стенописи са заличени и на тяхно място Казанлъшкия художник Петко Илиев създава нови в западната и северна нартика. Благодарение на устойчивите бой, с които е работил 3.Зограф, стенописите в Троянския манастир особено в откритите нартики, до днес не са загубили свежестта на богатия си колорит.

Шедьовър на българското дърворезбено изкуство представлява иконостасът в църквата, изрязан през 1839 г. от майсторите резбари Н. Матеев и Петър Резбар от Тревненската школа. Особено изискана е дърворезбата на олтарните двери на параклиса „Св. Никола“, а също и олтарните врати на скита „Св. Йоан Предтеча“ от старата църква на скита.

Ценни творби на иконописното изкуство са и иконостасните икони от Димитър Зограф, брат на 3. Зограф.

Писмени паметници и документация

През втората половина на XVIII и началото на XIX в. просветни монаси от манастира преписват стари ръкописи и разпространяват църковни книги. Тук йеромонах Спиридон написва в 1792 г. „История во крадце с болгарском народе словенском“-втората българска история след Паисиевата. В манастирската библиотека са се запазили много ръкописи и старопечатни книги.

Троянският дамаскин от XVII в. е забележителен книжовен паметник на калиграфското изкуство. В музейната сбирка едно евангелие от 1809 г. със сребърна обковка.

Музейни сбирки и уредени експозиции

За посещение е отворена стаята, в която се е укривал Левски и е заседавал комитетът. Уредена е и малка музейна сбирка за историята на манастира, в която се пазят интересни икони, старопечатни книги, щампи и битови предмети. Запазен е шкафът-скривалище на В. Левски.

Троянски манастир – Транспортна достъпност

Манастирът се намира на 10 км. югоизточно от Троян, по шосето Троян-Черни осъм. Има автобусна линия.

Наличие на туристическа материална база при обекта или по-далеч от него

Манастирът разполага с над 200 стаи за своите гости, а в Троян има хотели и туристически дом. На 13 км. от манастира в местността „Яворова лъка“ е едноименната хижа- хотел, ски плацове и отлични условия за лов и риболов.

Състояние и поддържане на обекта; адаптация за прием на туристи

Стенописите и досега са в добро състояние. След продължителна реставрация целия манастирски комплекс е обновен.

Посещаемост. Перспективи и възможности за туризъм, наличие на други туристически обекти в близост.

Потокът от туристи към манастира е много голям, но не се води отчетност за посещаемостта. Манастирът е национален туристически обект. В района има много пещери. Близо до манастира е и постоянната национална изложба на народните занаяти и приложни изкуства. Тези условия ще поддържат големия интерес към района, в т.ч. към манастира.

Почти всички български манастири са хранилища на ценни паметници    на    изкуството    и    културата,    а    техните    църкви представляват своеобразни художествени галерии със стенописи, икони   и   чудни   дърворезби.   Художествените   и   архитектурни ценности на българските манастири привличат вниманието на много посетители  –  дейци  на  културата  и  туристи,   и  представляват изключителен интерес за чужденците. Въобще, тези паметници от миналото имат важна културна роля и историческо значение.

За да се оценят заслугите им като паметници на културата трябва да се изтъкне тяхната роля по съхраняване на народностната самобитност, за преодоляване на чуждите асимилаторски домогвалия, за културно – духовно издигане на българската народност.

Възстановяване

Преживели векове, запазените манастири изискват сериозно отношение и грижи, за да бъде продължен вековния им живот. Българския народ е все още твърде небрежен към собствените си културни завоевания и постижения в миналото. Грижата за българските старини и по – специално за историческите български манастири е все още недостатъчна.

Средствата на Националния институт за паметниците на културата са твърде скромни. Не е еднакъв и режимът, на който са подложени манастирите. Един от тях е под ведомството на Синода на Българската православна църква, други – на местните епархии, а трети – на Института за паметниците на културата.

При това в живота на някои манастири се чувствува силно вмешателство на редица строителни и здравни организации и предприятия, някои от които имат неправилно отношение към тези старини.

При необходимост от адвокатски услуги в Троян, препоръчвам от опит адвокат Калоян Доков.

Още полезна информация, може да намерите в нашата категория ПОЛЕЗНО